Макрон плува на сухо
Божидар Чеков,
Париж
От няколко месеца френският президент се трансформира в военачалник на войска, която не съществува. Никой в Европа не поддържа апелите му за пращане на войски в Украйна. Побеснял, той назова германците „ страхливци “. Във Франция, макар всекидневната антируска агитация, най-често срещаният отговор на обществото е един: Не искам детето ми да умира за Киев!
Въпреки това Макрон заделя милиарди за градеж на цех за снаряди за Украйна с диаметър 155 мм и с потенциал 20 000 броя. Но единствено за един ден руснаците изстрелват 15 000 снаряда. Същият този Макрон, първи от всички европейски ръководители, одобри два пъти Путин и при започване на войната предизвести: Какъвто и да изходът от войната, Русия ще остане на същото място, на което е в този момент!
Какво накара френския президент да се завърти на 180 градуса и да направи жертван опит да замести Джо Байдън във войната в Украйна? Една от хипотезите е нежеланата равносметка от седемгодишното му ръководство: Икономически застой. Инфлация. Застрашено от Брюксел земеделие с постановленията за „ Свободна търговия “ и „ Зелена договорка “. И заплашващ суверенитета външен дълг...
Темата за „ съветската заплаха “, в случай че Украйна се срине, отклонява вниманието, само че не взема решение проблемите. „ Опасността “ за Франция е вътрешна, а не външна. Почти няма ден без принуждение в градския превоз, учебните заведения и кварталите с африкански емигранти. Процъфтява търговия с опиати. Палежите на полицейски сектори и убийствата са признаци, които са по-близки до революция. Метежите започнаха още през 2005 година и в тях няма никакво съветско присъединяване. В резултат на необузданата емигрантска вълна, предизборните изследвания дават преднина на Жордан Бардела от партията на Льо Пен - победител с повече от 12 % пред партията на президента.
Няма нищо преднамерено, в случай че напомним, че границите на Украйна са начертани от Сталин. На конференцията в Ялта той поддържа фантазията на Рузвелт за преместването на Организация на обединените нации от Женева в Ню Йорк, само че с изискването да разполага с три гласа - на Руската федерация, Беларус и Украйна. Чърчил стачкува, само че лукавият грузинец го слага на мястото му: „ Вие също разполагате с три гласа - на Англия, Канада и Австралия... “
Франция към момента има капитал в Русия, насъбран в късното Средновековие. Петър Велики не посещава Лондон, а Париж и Реймс. Александър I, на срещата си с Наполеон в Кьонинсберг на 25 юни 1807 година, споделя на чист френски: „ Sir, je hais les anglais autant que vous “ (Сър, аз ненавиждам англичаните не по-малко от вас). Изненадан, Наполеон дава отговор: „ En ce cas la paix est faite “ (В подобен случай мирът е готов). И двамата владетели съвсем се прегръщат. За страдание французинът не съблюдава дадената дума.
В самата Франция, сред 1917 и 1925 година, едномилионна белогвардейска емиграция се настанява и обогатява с културата си родината на Волтер. Ето най-известните съветски емигранти: артистите Фьодор Шаляпин, Саша Дистел, Серж Гинсбург, Мишел Полнарьов и Жан Фера, актьорите Роберт Хюсеин, Патрик Топалов, Роже Вадим Племиянников и актрисата Марина Влади Поляков, балетмайсторът Рудолф Нуриев и художникът Марк Шагал, министърът на Митеран - Пиер Береговой, и вулканологът Хорун Тазиев. Списъкът на писателите от съветски генезис е величествен: Владимир Волков, Лев Тарасов (Анри Троя), Морис Дрюон, Жозеф Кесел, Саша Гитри и други.
Между 1942 и 1945 година ескадрилата „ Нормандия - Неман “, част от Свободните френски въздушни сили, се включва в състава на Червената войска в боевете против немския окупатор.
С такова културно, военно и историческо завещание доста ще е мъчно на Макрон да обърне публичното мнение на 180 градуса и да го убеди, че Русия е опасност за Франция.
Париж
От няколко месеца френският президент се трансформира в военачалник на войска, която не съществува. Никой в Европа не поддържа апелите му за пращане на войски в Украйна. Побеснял, той назова германците „ страхливци “. Във Франция, макар всекидневната антируска агитация, най-често срещаният отговор на обществото е един: Не искам детето ми да умира за Киев!
Въпреки това Макрон заделя милиарди за градеж на цех за снаряди за Украйна с диаметър 155 мм и с потенциал 20 000 броя. Но единствено за един ден руснаците изстрелват 15 000 снаряда. Същият този Макрон, първи от всички европейски ръководители, одобри два пъти Путин и при започване на войната предизвести: Какъвто и да изходът от войната, Русия ще остане на същото място, на което е в този момент!
Какво накара френския президент да се завърти на 180 градуса и да направи жертван опит да замести Джо Байдън във войната в Украйна? Една от хипотезите е нежеланата равносметка от седемгодишното му ръководство: Икономически застой. Инфлация. Застрашено от Брюксел земеделие с постановленията за „ Свободна търговия “ и „ Зелена договорка “. И заплашващ суверенитета външен дълг...
Темата за „ съветската заплаха “, в случай че Украйна се срине, отклонява вниманието, само че не взема решение проблемите. „ Опасността “ за Франция е вътрешна, а не външна. Почти няма ден без принуждение в градския превоз, учебните заведения и кварталите с африкански емигранти. Процъфтява търговия с опиати. Палежите на полицейски сектори и убийствата са признаци, които са по-близки до революция. Метежите започнаха още през 2005 година и в тях няма никакво съветско присъединяване. В резултат на необузданата емигрантска вълна, предизборните изследвания дават преднина на Жордан Бардела от партията на Льо Пен - победител с повече от 12 % пред партията на президента.
Няма нищо преднамерено, в случай че напомним, че границите на Украйна са начертани от Сталин. На конференцията в Ялта той поддържа фантазията на Рузвелт за преместването на Организация на обединените нации от Женева в Ню Йорк, само че с изискването да разполага с три гласа - на Руската федерация, Беларус и Украйна. Чърчил стачкува, само че лукавият грузинец го слага на мястото му: „ Вие също разполагате с три гласа - на Англия, Канада и Австралия... “
Франция към момента има капитал в Русия, насъбран в късното Средновековие. Петър Велики не посещава Лондон, а Париж и Реймс. Александър I, на срещата си с Наполеон в Кьонинсберг на 25 юни 1807 година, споделя на чист френски: „ Sir, je hais les anglais autant que vous “ (Сър, аз ненавиждам англичаните не по-малко от вас). Изненадан, Наполеон дава отговор: „ En ce cas la paix est faite “ (В подобен случай мирът е готов). И двамата владетели съвсем се прегръщат. За страдание французинът не съблюдава дадената дума.
В самата Франция, сред 1917 и 1925 година, едномилионна белогвардейска емиграция се настанява и обогатява с културата си родината на Волтер. Ето най-известните съветски емигранти: артистите Фьодор Шаляпин, Саша Дистел, Серж Гинсбург, Мишел Полнарьов и Жан Фера, актьорите Роберт Хюсеин, Патрик Топалов, Роже Вадим Племиянников и актрисата Марина Влади Поляков, балетмайсторът Рудолф Нуриев и художникът Марк Шагал, министърът на Митеран - Пиер Береговой, и вулканологът Хорун Тазиев. Списъкът на писателите от съветски генезис е величествен: Владимир Волков, Лев Тарасов (Анри Троя), Морис Дрюон, Жозеф Кесел, Саша Гитри и други.
Между 1942 и 1945 година ескадрилата „ Нормандия - Неман “, част от Свободните френски въздушни сили, се включва в състава на Червената войска в боевете против немския окупатор.
С такова културно, военно и историческо завещание доста ще е мъчно на Макрон да обърне публичното мнение на 180 градуса и да го убеди, че Русия е опасност за Франция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ